7 mar 2012, 0:43

Когато...

793 0 1

 

Когато нощта спуска мъглата

и тъмнина покрива небето.

Когато угасва светлинката,

тежко е на душата и сърцето.

 

Когато слезе мракът стаен

и заблестят само звезди.

Тогава ти с допир сломен

всички чувства в мен достигни.

 

Тогава нека блесне любов

и заблестят жарки искри.

Нека отпиеш моя живот

и вечно ме имаш ти.

 

Когато срещна случайност нелепа,

ти бъди моя любов и мечта.

Ти дари на сърцето утеха,

прегърни и с мен любовта!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...