Когато нощта спуска мъглата
и тъмнина покрива небето.
Когато угасва светлинката,
тежко е на душата и сърцето.
Когато слезе мракът стаен
и заблестят само звезди.
Тогава ти с допир сломен
всички чувства в мен достигни.
Тогава нека блесне любов
и заблестят жарки искри.
Нека отпиеш моя живот
и вечно ме имаш ти.
Когато срещна случайност нелепа,
ти бъди моя любов и мечта.
Ти дари на сърцето утеха,
прегърни и с мен любовта!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
