Когато нощта спуска мъглата
и тъмнина покрива небето.
Когато угасва светлинката,
тежко е на душата и сърцето.
Когато слезе мракът стаен
и заблестят само звезди.
Тогава ти с допир сломен
всички чувства в мен достигни.
Тогава нека блесне любов
и заблестят жарки искри.
Нека отпиеш моя живот
и вечно ме имаш ти.
Когато срещна случайност нелепа,
ти бъди моя любов и мечта.
Ти дари на сърцето утеха,
прегърни и с мен любовта!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
