7 мар. 2012 г., 00:43

Когато...

795 0 1

 

Когато нощта спуска мъглата

и тъмнина покрива небето.

Когато угасва светлинката,

тежко е на душата и сърцето.

 

Когато слезе мракът стаен

и заблестят само звезди.

Тогава ти с допир сломен

всички чувства в мен достигни.

 

Тогава нека блесне любов

и заблестят жарки искри.

Нека отпиеш моя живот

и вечно ме имаш ти.

 

Когато срещна случайност нелепа,

ти бъди моя любов и мечта.

Ти дари на сърцето утеха,

прегърни и с мен любовта!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...