7 мар. 2012 г., 00:43

Когато...

792 0 1

 

Когато нощта спуска мъглата

и тъмнина покрива небето.

Когато угасва светлинката,

тежко е на душата и сърцето.

 

Когато слезе мракът стаен

и заблестят само звезди.

Тогава ти с допир сломен

всички чувства в мен достигни.

 

Тогава нека блесне любов

и заблестят жарки искри.

Нека отпиеш моя живот

и вечно ме имаш ти.

 

Когато срещна случайност нелепа,

ти бъди моя любов и мечта.

Ти дари на сърцето утеха,

прегърни и с мен любовта!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...