7.03.2012 г., 0:43

Когато...

791 0 1

 

Когато нощта спуска мъглата

и тъмнина покрива небето.

Когато угасва светлинката,

тежко е на душата и сърцето.

 

Когато слезе мракът стаен

и заблестят само звезди.

Тогава ти с допир сломен

всички чувства в мен достигни.

 

Тогава нека блесне любов

и заблестят жарки искри.

Нека отпиеш моя живот

и вечно ме имаш ти.

 

Когато срещна случайност нелепа,

ти бъди моя любов и мечта.

Ти дари на сърцето утеха,

прегърни и с мен любовта!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...