Когато нощта спуска мъглата
и тъмнина покрива небето.
Когато угасва светлинката,
тежко е на душата и сърцето.
Когато слезе мракът стаен
и заблестят само звезди.
Тогава ти с допир сломен
всички чувства в мен достигни.
Тогава нека блесне любов
и заблестят жарки искри.
Нека отпиеш моя живот
и вечно ме имаш ти.
Когато срещна случайност нелепа,
ти бъди моя любов и мечта.
Ти дари на сърцето утеха,
прегърни и с мен любовта!
© Иваничка Петкова Всички права запазени