23 nov 2012, 11:55

Когато... 

  Poesía » Otra
805 0 13

               Когато

 

Когато ми е тъжно и самотно,

наужким гледам скучни сериали.

Навън мяукат влюбените котки,

а хората отдавна са заспали.

 

Поплаквам си понякога... Сълзите

уж черното от камъка измиват,

а то, проклетото, тежи в гърдите ми,

когато дойде време да заспивам.

 

Мълчания събирам, мъртви мигове...

От тях опитвам огън да запаля.

Ръцете си да стопля само, стига ми...

и рано сутрин някой да погаля.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??