23 nov 2012, 11:55

Когато...

Poesía » Otra

1.3K 0 13

Когато

Когато ми е тъжно и самотно,

наужким гледам скучни сериали.

Навън мяукат влюбените котки,

а хората отдавна са заспали.

Поплаквам си понякога... Сълзите

уж черното от камъка измиват,

а то, проклетото, тежи в гърдите ми,

когато дойде време да заспивам.

Мълчания събирам, мъртви мигове...

От тях опитвам огън да запаля.

Ръцете си да стопля само, стига ми...

и рано сутрин някой да погаля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojilova1 (Петя Божилова)

Много ми хареса!

2013-04-30T14:12:12+03:00
ju58 (Юлия Барашка)

Радвам се, че се отбихте при мен приятели! Не зная дали съм поетеса, но не си падам много по приказките. Опитвам да напиша онова, което много често не успявам да кажа гласно. Весели празници!

2012-12-22T13:51:28+02:00
Самодива (Вики)

Чудесно!

2012-12-21T13:35:07+02:00
toxin (Таня Донова)

Юлка, като ласка е това стихотворение!

2012-12-21T13:31:00+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Да има на кого да подариш обичта си и той да ти отвърне със същото ...това стига ... Поздрави !

2012-12-04T20:25:56+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0