Когато...
Когато
Когато ми е тъжно и самотно,
наужким гледам скучни сериали.
Навън мяукат влюбените котки,
а хората отдавна са заспали.
Поплаквам си понякога... Сълзите
уж черното от камъка измиват,
а то, проклетото, тежи в гърдите ми,
когато дойде време да заспивам.
Мълчания събирам, мъртви мигове...
От тях опитвам огън да запаля.
Ръцете си да стопля само, стига ми...
и рано сутрин някой да погаля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
