23.11.2012 г., 11:55 ч.

Когато... 

  Поезия » Друга
941 0 13

               Когато

 

Когато ми е тъжно и самотно,

наужким гледам скучни сериали.

Навън мяукат влюбените котки,

а хората отдавна са заспали.

 

Поплаквам си понякога... Сълзите

уж черното от камъка измиват,

а то, проклетото, тежи в гърдите ми,

когато дойде време да заспивам.

 

Мълчания събирам, мъртви мигове...

От тях опитвам огън да запаля.

Ръцете си да стопля само, стига ми...

и рано сутрин някой да погаля.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??