Когато...

Поезия » Друга

1.3K 0 13

Когато

Когато ми е тъжно и самотно,

наужким гледам скучни сериали.

Навън мяукат влюбените котки,

а хората отдавна са заспали.

Поплаквам си понякога... Сълзите

уж черното от камъка измиват,

а то, проклетото, тежи в гърдите ми,

когато дойде време да заспивам.

Мълчания събирам, мъртви мигове...

От тях опитвам огън да запаля.

Ръцете си да стопля само, стига ми...

и рано сутрин някой да погаля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bojilova1 (Петя Божилова)

Много ми хареса!

2013-04-30T14:12:12+03:00
ju58 (Юлия Барашка)

Радвам се, че се отбихте при мен приятели! Не зная дали съм поетеса, но не си падам много по приказките. Опитвам да напиша онова, което много често не успявам да кажа гласно. Весели празници!

2012-12-22T13:51:28+02:00
Самодива (Вики)

Чудесно!

2012-12-21T13:35:07+02:00
toxin (Таня Донова)

Юлка, като ласка е това стихотворение!

2012-12-21T13:31:00+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Да има на кого да подариш обичта си и той да ти отвърне със същото ...това стига ... Поздрави !

2012-12-04T20:25:56+02:00