Nov 23, 2012, 11:55 AM

Когато...

Poetry » Other

1.3K 0 13

Когато

Когато ми е тъжно и самотно,

наужким гледам скучни сериали.

Навън мяукат влюбените котки,

а хората отдавна са заспали.

Поплаквам си понякога... Сълзите

уж черното от камъка измиват,

а то, проклетото, тежи в гърдите ми,

когато дойде време да заспивам.

Мълчания събирам, мъртви мигове...

От тях опитвам огън да запаля.

Ръцете си да стопля само, стига ми...

и рано сутрин някой да погаля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bojilova1 (Петя Божилова)

Много ми хареса!

2013-04-30T14:12:12+03:00
ju58 (Юлия Барашка)

Радвам се, че се отбихте при мен приятели! Не зная дали съм поетеса, но не си падам много по приказките. Опитвам да напиша онова, което много често не успявам да кажа гласно. Весели празници!

2012-12-22T13:51:28+02:00
Самодива (Вики)

Чудесно!

2012-12-21T13:35:07+02:00
toxin (Таня Донова)

Юлка, като ласка е това стихотворение!

2012-12-21T13:31:00+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Да има на кого да подариш обичта си и той да ти отвърне със същото ...това стига ... Поздрави !

2012-12-04T20:25:56+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0