23 нояб. 2012 г., 11:55

Когато...

1.3K 0 13

               Когато

 

Когато ми е тъжно и самотно,

наужким гледам скучни сериали.

Навън мяукат влюбените котки,

а хората отдавна са заспали.

 

Поплаквам си понякога... Сълзите

уж черното от камъка измиват,

а то, проклетото, тежи в гърдите ми,

когато дойде време да заспивам.

 

Мълчания събирам, мъртви мигове...

От тях опитвам огън да запаля.

Ръцете си да стопля само, стига ми...

и рано сутрин някой да погаля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!
  • Радвам се, че се отбихте при мен приятели! Не зная дали съм поетеса, но не си падам много по приказките. Опитвам да напиша онова, което много често не успявам да кажа гласно. Весели празници!
  • Чудесно!
  • Юлка, като ласка е това стихотворение!
  • Да има на кого да подариш обичта си и той да ти отвърне със същото ...това стига ... Поздрави !

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...