Когато...

16 may 2012, 15:29

Poesía

355 0 1

Когато истината чука

по стъклото,

отварям го безкрай

широко.

Тя винаги ми носи

приятели и дарове богати.

Пируваме със тях

докрай,

със пълни шепи

раздаваме от своя рай.

И сутрин рано,

щом зорницата

изгрява,

прегръщаме се

влюбено

преди раздяла.

Сълзи от щастие

са нашата утеха.

Защото в ранно утро

или късна вечер

истината ще почука

по стъклото...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

wen1961 (Юлиян Йорданов)

2012-05-16T17:10:19+03:00

Много е добро!Много е чуствено!