Когато...
522
0
1
Когато истината чука
по стъклото,
отварям го безкрай
широко.
Тя винаги ми носи
приятели и дарове богати.
Пируваме със тях
докрай,
със пълни шепи
раздаваме от своя рай.
И сутрин рано,
щом зорницата
изгрява,
прегръщаме се
влюбено
преди раздяла.
Сълзи от щастие
са нашата утеха.
Защото в ранно утро
или късна вечер
истината ще почука
по стъклото...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирилка Пачева Все права защищены
