26 sept 2017, 20:12  

Когато 

  Poesía
605 8 19

Когато вътре нещо в теб стържé

и хапе самотата с остри зъби,

последната надежда неглиже -

облечена си тръгва без да съди.

 

Когато пустотата в нощи мътни,

разяждащо-притихнала дерзае,

а спомените бледи и безплътни

в ума ти като призраци витаят!

 

Когато под дебелата си дреха

душата, поругана вечно зъзне,

преструвките не носят грам утеха

и щастието бавно се изплъзне…

 

Когато и сърцето болно трепне

в него мъка тихо… прозвънти.

Раздялата на прага ще прошепне,

че трябва да си тръгнеш бързо ти!

 

 

26.09.2017 г.

© Владислав Недялков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги залагаш на дълбоката и много истинска поезия, онази, която те сграбчва и ти казва всичко! Аплодисменти, Влади!
  • Тъжната истина, дълбоко ранима, изразена по въздействащ начин! Поздравления!!!
  • Дълбок, психологически верен стих! Поздравявам те, Влади! В любими.
  • Познавам този звън на сърцето... и тъжно, и мъдро....развълнува ме...
  • Хареса ми стиха ти , Влади!Поздравления!
  • Влади, цар си на чувствената поезия, Приятелю! Прибирам си го в любими и сърдечно те поздравявам!
  • Силен стих, чисти и запомнящи се внушения!
  • Непосилно тежко е да осъзнаеш, че любовта в която си вярвал до смърт е миражна. Силно и разтърсващо пишеш, Влади!
  • Страхотно стихотворение, Влади! Тъжна равносметка, че всичко си е отишло безвъзвратно....
  • Много хубав стих, Влади!...Поздравления!...
  • Прав си. Следва въпросът: на къде?
  • Добре си проследил пътя към раздялата, Влади.
    Изстинат ли чувствата, връщане няма...
  • Прекрасен стих, Владо, усетих го!
  • Докостваш с тъга и болка!Сърцето в самота тъжи!Хубав стих Приятелю дълбоко ме докостна!
  • Прекрасен стих! Болката пише, самотата разяжда душата и се ражда тази красота! Поздрави!
  • Когато те чета се кефя, за което ти благодаря!
  • Когато стане всичко това, просто повярвай, че Доброто е пред теб!
    Прекрасен стих!
  • "Когато пустотата в нощи мътни,
    разяждащо-притихнала дерзае,"

    Дерзаеща пустота... уж притихнала, пък дерзае. Оставя усещането за обреченост. Хареса ми.
Propuestas
: ??:??