Когато вътре нещо в теб стържé
и хапе самотата с остри зъби,
последната надежда неглиже -
облечена си тръгва без да съди.
Когато пустотата в нощи мътни,
разяждащо-притихнала дерзае,
а спомените бледи и безплътни
в ума ти като призраци витаят!
Когато под дебелата си дреха
душата, поругана вечно зъзне,
преструвките не носят грам утеха
и щастието бавно се изплъзне…
Когато и сърцето болно трепне
в него мъка тихо… прозвънти.
Раздялата на прага ще прошепне,
че трябва да си тръгнеш бързо ти!
26.09.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени