Когато пулсът намалява,

готов е, всеки миг да спре.

Когато много не остава,

и идва време да се мре.

Недей тъгува, избърши сълзите!

Посрещни идващата като мъж!

Тя идва, никого не пита,

човек се ражда, мре, веднъж.

Което

е родено на земята,

обречено е да умре.

Нареченото

от съдбата,

не може никой

да го спре ...

Някой ден,

дали, и кой ли,

ще си спомни,

за всички ни,...

За мен, за Вас.

Ще оставим ли

и ние,

спомен,

и някаква следа

след нас?!