Когато
708
0
0
Когато пулсът намалява,
готов е, всеки миг да спре.
Когато много не остава,
и идва време да се мре.
Недей тъгува, избърши сълзите!
Посрещни идващата като мъж!
Тя идва, никого не пита,
човек се ражда, мре, веднъж.
Което
е родено на земята,
обречено е да умре.
Нареченото
от съдбата,
не може никой
да го спре ...
Някой ден,
дали, и кой ли,
ще си спомни,
за всички ни,...
За мен, за Вас.
Ще оставим ли
и ние,
спомен,
и някаква следа
след нас?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Иванов Всички права запазени
