26 окт. 2017 г., 20:36

Когато

710 0 0

Когато пулсът намалява,

готов е, всеки миг да спре.

Когато много не остава,

и идва време да се мре.

 

Недей тъгува, избърши сълзите!

Посрещни идващата като мъж!

Тя идва, никого не пита,

човек се ражда, мре, веднъж.

 

Което

е родено на земята,

обречено е да умре.

Нареченото

от съдбата,

не може никой

да го спре ...

 

Някой ден,

дали, и кой ли,

ще си спомни,

за всички ни,...

За мен, за Вас.

Ще оставим ли

и ние,

спомен,

и някаква следа

след нас?!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...