18 jul 2020, 19:30

Когато... 

  Poesía » Otra
688 5 10

Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга...
Да станат по-ниски от млада трева
крамолите,
и празни очи да признаят свещеното право 
на своята обич. Дъждът да измие сълзите
и всяко безсилие миг след това да отплава.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ви, Прекрасни!
  • Написах ти коментар, но може би не съм го потвърдила и се ядосах на себе си. Добре, че погледнах отново!
    Поднасям ти цялото си възхищение, Рени!🌻🍀🌻
  • Възхитена съм!
  • Прекрасен наниз от метафори, изящен изказ,мога да продължа още, но и това е достатъчно,за да изразя възхитата си!
    Поздравления, Райна!
  • В пладнето на съществуването осъзнатото ако не напълни очите със сълзи, а после бързичко да ги прибърше, да изтрие с обувките си и като куче да зарие миналото свършено, да вдигне гордо глава в смисъла на силата, то осъзнаването така и няма само да ни покани нито на чай, дори и на прага си няма да ни допусне.
  • Прекрасен метафоричен стих! Много ми хареса!
  • Райне поезията ти е бисерен гердан от думи!
    Разкош!
  • "На жаркото пладне разюздана буря приляга...
    Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
    да стресне земята с безмилостна
    остра тояга..." Въздействащо.
  • Много е хубаво,Райне!
Propuestas
: ??:??