18 jul 2020, 19:30

Когато...

  Poesía » Otra
868 5 10

Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга...
Да станат по-ниски от млада трева
крамолите,
и празни очи да признаят свещеното право 
на своята обич. Дъждът да измие сълзите
и всяко безсилие миг след това да отплава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!
  • Благодаря ви, Прекрасни!
  • Написах ти коментар, но може би не съм го потвърдила и се ядосах на себе си. Добре, че погледнах отново!
    Поднасям ти цялото си възхищение, Рени!🌻🍀🌻
  • Възхитена съм!
  • Прекрасен наниз от метафори, изящен изказ,мога да продължа още, но и това е достатъчно,за да изразя възхитата си!
    Поздравления, Райна!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...