Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга...
Да станат по-ниски от млада трева
крамолите,
и празни очи да признаят свещеното право
на своята обич. Дъждът да измие сълзите
и всяко безсилие миг след това да отплава.