Когато стигнеш предела,

когато погледнеш отвъд, 

ще видиш драмата, живота завзела,

и сърцето ти сковано от студ. 

Когато ти писне и повярваш във Бога, 

когато подириш към душата си път, 

тогава не ще ломотиш вече "Не мога!" 

и ще станеш човека – божия съд. 

Тогава драмата в миг ще изчезне, 

ще повдигнеш достойно глава, 

любовта в живота ще влезне, 

ще изживееш различна съдба! 

Тогава ще бъдеш доволен 

от живота си пълен и жив 

и на Бога тъй скромно подобен 

ще бъдещ най-после щастлив! 

И когато това ти се случи, 

в очите ще усетиш сълза.

Ще усетиш, че Бога, чрез тебе се учи, 

ще спреш да проклинаш своята съдба. 

И тогава всеки ден ще бъде различен, 

ще бъде вълнуващ, ще бъде и нов. 

Когато това ти се случи, 

ще се свържеш завинаги с Бог!