Когато стигнеш предела,
когато погледнеш отвъд,
ще видиш драмата, живота завзела,
и сърцето ти сковано от студ.
Когато ти писне и повярваш във Бога,
когато подириш към душата си път,
тогава не ще ломотиш вече "Не мога!"
и ще станеш човека – божия съд.
Тогава драмата в миг ще изчезне,
ще повдигнеш достойно глава,
любовта в живота ще влезне,
ще изживееш различна съдба!
Тогава ще бъдеш доволен
от живота си пълен и жив
и на Бога тъй скромно подобен
ще бъдещ най-после щастлив!
И когато това ти се случи,
в очите ще усетиш сълза.
Ще усетиш, че Бога, чрез тебе се учи,
ще спреш да проклинаш своята съдба.
И тогава всеки ден ще бъде различен,
ще бъде вълнуващ, ще бъде и нов.
Когато това ти се случи,
ще се свържеш завинаги с Бог!
© Добромир Иванов Все права защищены