Когато
Когато вятърът отрони
отново есенни листа
и топлото красиво лято
отстъпи път на есента.
Когато споря със сърцето,
когато мислите летят,
когато търся в мен детето,
а погледът ми губи цвят,
за тебе ще си мисля само,
за всички чувства и мечти,
за времето, което пропиляно
в сърцето само ще боли.
За дългите красиви нощи,
за думите във стихналия град,
за любовта, която носи
безкраен цветен аромат…
И ако още ме обичаш,
за мене ще си спомниш ти.
Навярно името ми ще изричаш,
когато есенният дъжд вали.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados