17 jul 2024, 10:09

Когато

531 0 0

      

        Когато

 

Когато вятърът отрони

отново есенни листа

и топлото красиво лято

отстъпи път на есента.

 

Когато споря със сърцето,

когато мислите летят,

когато търся в мен детето,

а погледът ми губи цвят,

 

за тебе ще си мисля само,

за всички чувства и мечти,

за времето, което пропиляно

в сърцето само ще боли.

 

За дългите красиви нощи,

за думите във стихналия град,

за любовта, която носи

безкраен цветен аромат…

 

И ако още ме обичаш,

за мене ще си спомниш ти.

Навярно името ми ще изричаш,

когато есенният дъжд вали.

          Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...