Когато

Когато вятърът отрони

отново есенни листа

и топлото красиво лято

отстъпи път на есента.

Когато споря със сърцето,

когато мислите летят,

когато търся в мен детето,

а погледът ми губи цвят,

за тебе ще си мисля само,

за всички чувства и мечти,

за времето, което пропиляно

в сърцето само ще боли.

За дългите красиви нощи,

за думите във стихналия град,

за любовта, която носи

безкраен цветен аромат…

И ако още ме обичаш,

за мене ще си спомниш ти.

Навярно името ми ще изричаш,

когато есенният дъжд вали.

          Мария Мустакерска