Jul 17, 2024, 10:09 AM

Когато

  Poetry » Love
528 0 0

      

        Когато

 

Когато вятърът отрони

отново есенни листа

и топлото красиво лято

отстъпи път на есента.

 

Когато споря със сърцето,

когато мислите летят,

когато търся в мен детето,

а погледът ми губи цвят,

 

за тебе ще си мисля само,

за всички чувства и мечти,

за времето, което пропиляно

в сърцето само ще боли.

 

За дългите красиви нощи,

за думите във стихналия град,

за любовта, която носи

безкраен цветен аромат…

 

И ако още ме обичаш,

за мене ще си спомниш ти.

Навярно името ми ще изричаш,

когато есенният дъжд вали.

          Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...