Jul 17, 2024, 10:09 AM

Когато

  Poetry » Love
537 0 0

      

        Когато

 

Когато вятърът отрони

отново есенни листа

и топлото красиво лято

отстъпи път на есента.

 

Когато споря със сърцето,

когато мислите летят,

когато търся в мен детето,

а погледът ми губи цвят,

 

за тебе ще си мисля само,

за всички чувства и мечти,

за времето, което пропиляно

в сърцето само ще боли.

 

За дългите красиви нощи,

за думите във стихналия град,

за любовта, която носи

безкраен цветен аромат…

 

И ако още ме обичаш,

за мене ще си спомниш ти.

Навярно името ми ще изричаш,

когато есенният дъжд вали.

          Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...