30 mar 2025, 6:56

Когато...

353 1 1

Когато погледнеш назад... 

Когато свалиш розовите очила... 

Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал... 

Когато осъзнаеш колко лъжи си простил... 

Когато си направиш равносметка...

Тихо се прибираш в черупката си. 

Открехваш празната кутия от под леглото. 

Слагаш памук. 

Полагаш остатъците от сърчицето си. 

Затвяряш капака на кутията. 

И пак я прибираш под леглото.

Желязната маска пак е на преден план... 

Минава време... 

Всичко е останало в кутията... 

Заключено е в нея... 

Не си и помисляш да я отвориш... 

По-добре да си остане спомен! 

По-добре да бъде поезия! 

По-добре е така! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Под леглото има само чудовища. Всичко онова което ни пречи и ни прави нещастни. Всичко онова което започва с ,,не,,. Там не е място за сърцето ни. Под леглото трябва да е чисто. А сърцето ни в гърдите. И да бие. Да, боли когато си вярвал и си останал излъган. На себе си най-трудно се прощава, а после че си простил и на другите. Нужно е да се научиш да пускаш ненужното, за да може в теб да има чисто и свободно място за нужното. А това се случва, когато се намериш, оцениш и започнеш да отстояваш себе си. Тогава и ще бъдеш ценен и от други. В противен случай ще живееш под леглото и ще срещаш само прах от сенки, които ще те затрупват все повече и повече, докато се обезличиш напълно. Животът ни, ни е даден, за да бъдем щастливи. И най-големият грях е да го изживееш унил и нещастен.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...