zlatiti_cheneva (Тя) zlatiti_cheneva (Тя)
4 45
30.03.2025 г., 6:56

Когато...

359 1 1

Когато погледнеш назад... 

Когато свалиш розовите очила... 

Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал... 

Когато осъзнаеш колко лъжи си простил... 

Когато си направиш равносметка...

Тихо се прибираш в черупката си. 

Открехваш празната кутия от под леглото. 

Слагаш памук. 

Полагаш остатъците от сърчицето си. 

Затвяряш капака на кутията. 

И пак я прибираш под леглото.

Желязната маска пак е на преден план... 

Минава време... 

Всичко е останало в кутията... 

Заключено е в нея... 

Не си и помисляш да я отвориш... 

По-добре да си остане спомен! 

По-добре да бъде поезия! 

По-добре е така! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Под леглото има само чудовища. Всичко онова което ни пречи и ни прави нещастни. Всичко онова което започва с ,,не,,. Там не е място за сърцето ни. Под леглото трябва да е чисто. А сърцето ни в гърдите. И да бие. Да, боли когато си вярвал и си останал излъган. На себе си най-трудно се прощава, а после че си простил и на другите. Нужно е да се научиш да пускаш ненужното, за да може в теб да има чисто и свободно място за нужното. А това се случва, когато се намериш, оцениш и започнеш да отстояваш себе си. Тогава и ще бъдеш ценен и от други. В противен случай ще живееш под леглото и ще срещаш само прах от сенки, които ще те затрупват все повече и повече, докато се обезличиш напълно. Животът ни, ни е даден, за да бъдем щастливи. И най-големият грях е да го изживееш унил и нещастен.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0