30.03.2025 г., 6:56

Когато...

354 1 1

Когато погледнеш назад... 

Когато свалиш розовите очила... 

Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал... 

Когато осъзнаеш колко лъжи си простил... 

Когато си направиш равносметка...

Тихо се прибираш в черупката си. 

Открехваш празната кутия от под леглото. 

Слагаш памук. 

Полагаш остатъците от сърчицето си. 

Затвяряш капака на кутията. 

И пак я прибираш под леглото.

Желязната маска пак е на преден план... 

Минава време... 

Всичко е останало в кутията... 

Заключено е в нея... 

Не си и помисляш да я отвориш... 

По-добре да си остане спомен! 

По-добре да бъде поезия! 

По-добре е така! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Под леглото има само чудовища. Всичко онова което ни пречи и ни прави нещастни. Всичко онова което започва с ,,не,,. Там не е място за сърцето ни. Под леглото трябва да е чисто. А сърцето ни в гърдите. И да бие. Да, боли когато си вярвал и си останал излъган. На себе си най-трудно се прощава, а после че си простил и на другите. Нужно е да се научиш да пускаш ненужното, за да може в теб да има чисто и свободно място за нужното. А това се случва, когато се намериш, оцениш и започнеш да отстояваш себе си. Тогава и ще бъдеш ценен и от други. В противен случай ще живееш под леглото и ще срещаш само прах от сенки, които ще те затрупват все повече и повече, докато се обезличиш напълно. Животът ни, ни е даден, за да бъдем щастливи. И най-големият грях е да го изживееш унил и нещастен.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...