30.03.2025 г., 6:56

Когато...

348 1 1

Когато погледнеш назад... 

Когато свалиш розовите очила... 

Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал... 

Когато осъзнаеш колко лъжи си простил... 

Когато си направиш равносметка...

Тихо се прибираш в черупката си. 

Открехваш празната кутия от под леглото. 

Слагаш памук. 

Полагаш остатъците от сърчицето си. 

Затвяряш капака на кутията. 

И пак я прибираш под леглото.

Желязната маска пак е на преден план... 

Минава време... 

Всичко е останало в кутията... 

Заключено е в нея... 

Не си и помисляш да я отвориш... 

По-добре да си остане спомен! 

По-добре да бъде поезия! 

По-добре е така! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Под леглото има само чудовища. Всичко онова което ни пречи и ни прави нещастни. Всичко онова което започва с ,,не,,. Там не е място за сърцето ни. Под леглото трябва да е чисто. А сърцето ни в гърдите. И да бие. Да, боли когато си вярвал и си останал излъган. На себе си най-трудно се прощава, а после че си простил и на другите. Нужно е да се научиш да пускаш ненужното, за да може в теб да има чисто и свободно място за нужното. А това се случва, когато се намериш, оцениш и започнеш да отстояваш себе си. Тогава и ще бъдеш ценен и от други. В противен случай ще живееш под леглото и ще срещаш само прах от сенки, които ще те затрупват все повече и повече, докато се обезличиш напълно. Животът ни, ни е даден, за да бъдем щастливи. И най-големият грях е да го изживееш унил и нещастен.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...