zlatiti_cheneva (Тя) zlatiti_cheneva (Тя)
4 45
30.03.2025 г., 6:56

Когато...

356 1 1

Когато погледнеш назад... 

Когато свалиш розовите очила... 

Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал... 

Когато осъзнаеш колко лъжи си простил... 

Когато си направиш равносметка...

Тихо се прибираш в черупката си. 

Открехваш празната кутия от под леглото. 

Слагаш памук. 

Полагаш остатъците от сърчицето си. 

Затвяряш капака на кутията. 

И пак я прибираш под леглото.

Желязната маска пак е на преден план... 

Минава време... 

Всичко е останало в кутията... 

Заключено е в нея... 

Не си и помисляш да я отвориш... 

По-добре да си остане спомен! 

По-добре да бъде поезия! 

По-добре е така! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Под леглото има само чудовища. Всичко онова което ни пречи и ни прави нещастни. Всичко онова което започва с ,,не,,. Там не е място за сърцето ни. Под леглото трябва да е чисто. А сърцето ни в гърдите. И да бие. Да, боли когато си вярвал и си останал излъган. На себе си най-трудно се прощава, а после че си простил и на другите. Нужно е да се научиш да пускаш ненужното, за да може в теб да има чисто и свободно място за нужното. А това се случва, когато се намериш, оцениш и започнеш да отстояваш себе си. Тогава и ще бъдеш ценен и от други. В противен случай ще живееш под леглото и ще срещаш само прах от сенки, които ще те затрупват все повече и повече, докато се обезличиш напълно. Животът ни, ни е даден, за да бъдем щастливи. И най-големият грях е да го изживееш унил и нещастен.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0