Когато...
Когато погледнеш назад...
Когато свалиш розовите очила...
Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал...
Когато осъзнаеш колко лъжи си простил...
Когато си направиш равносметка...
Тихо се прибираш в черупката си.
Открехваш празната кутия от под леглото.
Слагаш памук.
Полагаш остатъците от сърчицето си.
Затвяряш капака на кутията.
И пак я прибираш под леглото.
Желязната маска пак е на преден план...
Минава време...
Всичко е останало в кутията...
Заключено е в нея...
Не си и помисляш да я отвориш...
По-добре да си остане спомен!
По-добре да бъде поезия!
По-добре е така!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тя Все права защищены