Когато
787
0
1
Когато сънен вятъра шепти
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак,
от хиляди изслушани лъжи –
ще седна на безмълвния ви праг
и ще почакам да се зазори...
Нощта изнизва топлия си дъх –
стопява се приятеля и Мрак,
а недочакан в своя дълъг път,
разхожда се самотен котарак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
