Когато

Poetry

784 0 1

Когато сънен вятъра шепти

и ражда закъсняло утро –

сред толкова зключени врати,

ключът за мен, не е статукво.

Когато стигне ми до тука чак,

от хиляди изслушани лъжи –

ще седна на безмълвния ви праг

и ще почакам да се зазори...

Нощта изнизва топлия си дъх –

стопява се приятеля и Мрак,

а недочакан в своя дълъг път,

разхожда се самотен котарак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Кратко и красиво си го казал
макар и да говориш за самота .
Дори и много гуши да си смазал
не тях , а теб боли те май сега .

Поздрав искрен от мен в ноща
и за двете ти написани неща

2006-07-01T22:19:12+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0