kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
Jul 1, 2006, 9:33 PM  

Когато 

  Poetry
588 0 1

Когато сънен вятъра шепти

и ражда закъсняло утро –

сред толкова зключени врати,

ключът за мен, не е статукво.

 

Когато стигне ми до тука чак,

от хиляди изслушани лъжи –

ще седна на безмълвния ви праг

и ще почакам да се зазори...

 

Нощта изнизва топлия си дъх –

стопява се приятеля и Мрак,

а недочакан в своя дълъг път,

разхожда се самотен котарак.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кратко и красиво си го казал
    макар и да говориш за самота .
    Дори и много гуши да си смазал
    не тях , а теб боли те май сега .

    Поздрав искрен от мен в ноща
    и за двете ти написани неща

Random works
: ??:??