1 июл. 2006 г., 21:33  

Когато 

  Поэзия
674 0 1
Когато сънен вятъра шепти
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак,
от хиляди изслушани лъжи –
ще седна на безмълвния ви праг
и ще почакам да се зазори...
Нощта изнизва топлия си дъх –
стопява се приятеля и Мрак,
а недочакан в своя дълъг път,
разхожда се самотен котарак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »