Когато
785
0
1
Когато сънен вятъра шепти
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак,
от хиляди изслушани лъжи –
ще седна на безмълвния ви праг
и ще почакам да се зазори...
Нощта изнизва топлия си дъх –
стопява се приятеля и Мрак,
а недочакан в своя дълъг път,
разхожда се самотен котарак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
