СамО... когато твойте стъпки тръгват със далечна тишина, прахта попила нежно сълзи, страхливите мечти прибра... Сърцето скрива своя ритъм в пропуканата самота и само пролетните птици вият своите гнезда... Не искам. Не искам спомена да съхраня. Не искам той да е основа за твоята мечта. Лъжите хорски в моите сълзи... малко твои... когато сме сами с нощта...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!