5.07.2007 г., 9:42 ч.

Когато... 

  Поезия
567 0 2
СамО...
когато твойте стъпки
тръгват със далечна тишина,
прахта попила нежно сълзи,
страхливите мечти прибра...
Сърцето скрива своя ритъм
в пропуканата самота
и само пролетните птици
вият своите гнезда...
Не искам.
Не искам спомена да съхраня.
Не искам той да е основа
за твоята мечта.
Лъжите хорски
в моите сълзи...
малко твои...
когато сме сами
с нощта...

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??