Когато...
когато твойте стъпки
тръгват със далечна тишина,
прахта попила нежно сълзи,
страхливите мечти прибра...
Сърцето скрива своя ритъм
в пропуканата самота
и само пролетните птици
вият своите гнезда...
Не искам.
Не искам спомена да съхраня.
Не искам той да е основа
за твоята мечта.
Лъжите хорски
в моите сълзи...
малко твои...
когато сме сами
с нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени