Jul 5, 2007, 9:42 AM

Когато... 

  Poetry
573 0 2
СамО...
когато твойте стъпки
тръгват със далечна тишина,
прахта попила нежно сълзи,
страхливите мечти прибра...
Сърцето скрива своя ритъм
в пропуканата самота
и само пролетните птици
вият своите гнезда...
Не искам.
Не искам спомена да съхраня.
Не искам той да е основа
за твоята мечта.
Лъжите хорски
в моите сълзи...
малко твои...
когато сме сами
с нощта...

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??