Когато

yaniuz1 (Яни)
50 123

10 nov 2009, 22:40

Poesía » Filosófica

599 0 1

Когато денят е толкова далече,

а нощта е заспала навън,

аз съм буден, но още живея -

някак бавно, като насън.

Легнал нежно до тебе,

дишам тихо, едва,

да не бе с дъх да разпръсна

тези чудесни неща.

От звездите огряна, ти се усмихваш

на нещо от сънния свят,

от звездите огряна, към мен се притискаш -

заря предизвикваш в кръвта.

Така ми започва денят…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.