Когато
Когато денят е толкова далече,
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе,
дишам тихо, едва,
да не бе с дъх да разпръсна
тези чудесни неща.
От звездите огряна, ти се усмихваш
на нещо от сънния свят,
от звездите огряна, към мен се притискаш -
заря предизвикваш в кръвта.
Така ми започва денят…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яни Все права защищены
