yaniuz1 (Яни)
50 123
Nov 10, 2009, 10:40 PM

Когато 

  Poetry » Phylosophy
591 0 1

 

Когато денят е толкова далече,

а нощта е заспала навън,

аз съм буден, но още живея -

някак бавно, като насън.

Легнал нежно до тебе,

дишам тихо, едва,

да не бе с дъх да разпръсна

тези чудесни неща.

От звездите огряна, ти се усмихваш

 на нещо от сънния свят,

от звездите огряна, към мен се притискаш -

заря предизвикваш в кръвта.

 

Така ми започва денят…

© Яни All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??