Когато денят е толкова далече,
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе,
дишам тихо, едва,
да не бе с дъх да разпръсна
тези чудесни неща.
От звездите огряна, ти се усмихваш
на нещо от сънния свят,
от звездите огряна, към мен се притискаш -
заря предизвикваш в кръвта.
Така ми започва денят…
© Яни All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
