Когато

Nov 10, 2009, 10:40 PM

Poetry » Phylosophy

695 0 1

Когато денят е толкова далече,
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе,
дишам тихо, едва,
да не бе с дъх да разпръсна
тези чудесни неща.
От звездите огряна, ти се усмихваш
на нещо от сънния свят,
от звездите огряна, към мен се притискаш -
заря предизвикваш в кръвта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато

Want to read more?

Random works