Когато
Когато денят е толкова далече,
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе,
дишам тихо, едва,
да не бе с дъх да разпръсна
тези чудесни неща.
От звездите огряна, ти се усмихваш
на нещо от сънния свят,
от звездите огряна, към мен се притискаш -
заря предизвикваш в кръвта.
Така ми започва денят…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яни Всички права запазени
