11 ene 2005, 15:07

Когато

  Poesía
1.2K 0 5

Когато

 

От яростта и омразата

cплети си венец

Вплети и думи отровни и зли.

Наречи го на врага си!

 

От душата и сърцето си

cплети си клонки

Вплети и любовта си в тях.

Наречи ги на любимия човек!

 

И когато тръните от венеца

до кръв се забодат в теб,

от клонките сол ще се посипе.

Ще боли, как ще боли...

 

Но когато болката отшуми,

ще си научил да уважаваш врага си,

а от любовта да чакаш всичко.

Ще си научил много за живота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Радвам се, че Ви хареса
  • А ще научим ли наистина...? Поздрави за прекрасното стихотворение!
  • Много е добро наистина!! Но и аз съм съгласна за построяването.
  • Много добро като замисъл и изпълнение. Една единствена бележка в построяването на стиха. Този тип стихове, няма нужда да се делят на куплети. В тях има вътрешна рима, която се губи от паузите между тях.
    в същото време са необходими паузи на други места за да изпъкне мисълта. Ето моето предложение без да се променя нищо от написаното:

    От яростта
    и омразата
    cплети си венец…
    Вплети и думи
    отровни и зли.
    Наречи го
    на врага си!
    От душата
    и сърцето си
    cплети си клонки…
    Вплети
    и любовта си в тях.
    Наречи ги
    на любимия човек!

    И когато
    тръните от венеца...

    ...и така натаък.

    Имаш отлична оценка от мен.
    Поздравления!





  • Много е хубаво със страхотно прозрение накрая!6

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...