AmazonkA (Марина Петрова)
409 1492
11.01.2005 г., 15:07 ч.

Когато 

  Поезия
947 0 5

Когато

 

От яростта и омразата

cплети си венец…

Вплети и думи отровни и зли.

Наречи го на врага си!

 

От душата и сърцето си

cплети си клонки…

Вплети и любовта си в тях.

Наречи ги на любимия човек!

 

И когато тръните от венеца

до кръв се забодат в теб,

от клонките сол ще се посипе.

Ще боли, как ще боли...

 

Но когато болката отшуми,

ще си научил да уважаваш врага си,

а от любовта да чакаш всичко.

Ще си научил много за живота!

© Марина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Радвам се, че Ви хареса
  • А ще научим ли наистина...? Поздрави за прекрасното стихотворение!
  • Много е добро наистина!! Но и аз съм съгласна за построяването.
  • Много добро като замисъл и изпълнение. Една единствена бележка в построяването на стиха. Този тип стихове, няма нужда да се делят на куплети. В тях има вътрешна рима, която се губи от паузите между тях.
    в същото време са необходими паузи на други места за да изпъкне мисълта. Ето моето предложение без да се променя нищо от написаното:

    От яростта
    и омразата
    cплети си венец…
    Вплети и думи
    отровни и зли.
    Наречи го
    на врага си!
    От душата
    и сърцето си
    cплети си клонки…
    Вплети
    и любовта си в тях.
    Наречи ги
    на любимия човек!

    И когато
    тръните от венеца...

    ...и така натаък.

    Имаш отлична оценка от мен.
    Поздравления!





  • Много е хубаво със страхотно прозрение накрая!6
Предложения
: ??:??