Когато

Поезия

1.2K 0 5

Когато

От яростта и омразата

cплети си венец…

Вплети и думи отровни и зли.

Наречи го на врага си!

От душата и сърцето си

cплети си клонки…

Вплети и любовта си в тях.

Наречи ги на любимия човек!

И когато тръните от венеца

до кръв се забодат в теб,

от клонките сол ще се посипе.

Ще боли, как ще боли...

Но когато болката отшуми,

ще си научил да уважаваш врага си,

а от любовта да чакаш всичко.

Ще си научил много за живота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

AmazonkA (Марина Петрова)

Благодаря ви! Радвам се, че Ви хареса

2005-01-17T10:39:35+02:00
Далия (Далия)

А ще научим ли наистина...? Поздрави за прекрасното стихотворение!

2005-01-12T09:38:42+02:00
diana (Диана)

Много е добро наистина!! Но и аз съм съгласна за построяването.

2005-01-12T09:31:13+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Много добро като замисъл и изпълнение. Една единствена бележка в построяването на стиха. Този тип стихове, няма нужда да се делят на куплети. В тях има вътрешна рима, която се губи от паузите между тях.
в същото време са необходими паузи на други места за да изпъкне мисълта. Ето моето предложение без да се променя нищо от написаното:

От яростта
и омразата
cплети си венец…
Вплети и думи
отровни и зли.
Наречи го
на врага си!
От душата
и сърцето си
cплети си клонки…
Вплети
и любовта си в тях.
Наречи ги
на любимия човек!

И когато
тръните от венеца...

...и така натаък.

Имаш отлична оценка от мен.
Поздравления!

2005-01-12T08:17:31+02:00
Lanfear (Емма)

Много е хубаво със страхотно прозрение накрая!6

2005-01-11T15:29:51+02:00