26 abr 2017, 23:47

Когато акъл няма

  Poesía » Otra
446 0 0

                                                                 Когато акъл няма

                               

                                                        Както в миналото, в древността,

                                                        така непроменена е реалността

                                                        днес, в някое кътче от земята

                                                        да бушува огънят на войната,

                                                        черни облаци, с мирис на барут,

                                                        да се стелят над разруха и смут,

                                                        въздухът от тътени да трепери...

                                                        Тръгнали след своите химери,

                                                        болни мозъци за започната война

                                                        да измислят причини сто и една:

                                                        Да е скрита хубостта, женската нежност

                                                        заради любовта мъжка, мъжката ревност!

                                                        Простотата сподирена от бедността

                                                        или кой от коя е точка на света?

                                                        Кой, как носи облеклото

                                                        или кой, къде прави опелото?

                                                        Къде отправя молитвата към Бога -

                                                        в джамия, черква или синагога?

                                                        Делбата на два народа

                                                        богатствата на майката природа.

                                                        Власт, пари, мрак в душата -

                                                        опиати дадени от сатаната.

                                                        Заради мухата като слон голяма...

                                                        Сто и първата - акъл когато няма!

                                               

                                                        Тръгнали да платят чужди грешки,

                                                        да намерят живот по- човешки,

                                                        имигранти преодоляват на тълпи

                                                        прегради всякакви и сега, и преди.

                                                        Неспирно е тяхното преселение

                                                        от страни със и без стълкновение...

                                                        Но, ако огнения ураган на войната

                                                        обхване в смъртна хватка земята

                                                        и през вратата на Ада

                                                        се види земния край,

                                                        как радиационна пепел се сипе

                                                        над планетата Рай,

                                                        кажете ми, мозъци болни,

                                                        тогава ще има ли решение -

                                                        преселение на човешкия род

                                                        или неговото спасение???

                                                       

                                                    

                                                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...