Когато акъл няма
Както в миналото, в древността,
така непроменена е реалността
днес, в някое кътче от земята
да бушува огънят на войната,
черни облаци, с мирис на барут,
да се стелят над разруха и смут,
въздухът от тътени да трепери...
Тръгнали след своите химери,
болни мозъци за започната война
да измислят причини сто и една:
Да е скрита хубостта, женската нежност
заради любовта мъжка, мъжката ревност!
Простотата сподирена от бедността
или кой от коя е точка на света?
Кой, как носи облеклото
или кой, къде прави опелото?
Къде отправя молитвата към Бога -
в джамия, черква или синагога?
Делбата на два народа
богатствата на майката природа.
Власт, пари, мрак в душата -
опиати дадени от сатаната.
Заради мухата като слон голяма...
Сто и първата - акъл когато няма!
Тръгнали да платят чужди грешки,
да намерят живот по- човешки,
имигранти преодоляват на тълпи
прегради всякакви и сега, и преди.
Неспирно е тяхното преселение
от страни със и без стълкновение...
Но, ако огнения ураган на войната
обхване в смъртна хватка земята
и през вратата на Ада
се види земния край,
как радиационна пепел се сипе
над планетата Рай,
кажете ми, мозъци болни,
тогава ще има ли решение -
преселение на човешкия род
или неговото спасение???
© Никола Яндов All rights reserved.