2 feb 2007, 12:51

Когато болката се появи

  Poesía
943 0 9

 

 

Когато болката се появи,

сочеща началото на края

и свойта воля смело предяви

срещу реещата се омая,

в ситуацията наивна

се явиха най-различни краски,

но оставаше си тя противна,

обрисувайки две тъжни маски,

криещи влагата ни на плача,

който и сърцата силно хвана,

искайки да угаси лъча

и така да ни направи рана.

-Взаимността ни е отбрана,

не допускаща любовна рана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И в този има две точки.
  • Такива са ми по вкуса, без точки! Понякога съжалявам, като видя точки - но всеки стих си има край
  • Привет , Анета!
  • Здравей, Борислава! Добре дошла!
    Видях два твои текста. Приятно съм изненадан ат увереността на перото ти.
    Поздрав!
  • В житейската ти обиколка,
    водена от любов, споделена
    няма да възникне нивга болка,
    за да я направи примирена,
    но това направо е изкуство,
    искащо промени в обществото,
    за да може и нормално чувство
    да гради на всеки естеството.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...