Когато болката се появи,
сочеща началото на края
и свойта воля смело предяви
срещу реещата се омая,
в ситуацията наивна
се явиха най-различни краски,
но оставаше си тя противна,
обрисувайки две тъжни маски,
криещи влагата ни на плача,
който и сърцата силно хвана,
искайки да угаси лъча
и така да ни направи рана.
-Взаимността ни е отбрана,
не допускаща любовна рана.
© Валери Рибаров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
