Когато болката се появи,
сочеща началото на края
и свойта воля смело предяви
срещу реещата се омая,
в ситуацията наивна
се явиха най-различни краски,
но оставаше си тя противна,
обрисувайки две тъжни маски,
криещи влагата ни на плача,
който и сърцата силно хвана,
искайки да угаси лъча
и така да ни направи рана.
-Взаимността ни е отбрана,
не допускаща любовна рана.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
