Feb 2, 2007, 12:51 PM

Когато болката се появи

  Poetry
944 0 9

 

 

Когато болката се появи,

сочеща началото на края

и свойта воля смело предяви

срещу реещата се омая,

в ситуацията наивна

се явиха най-различни краски,

но оставаше си тя противна,

обрисувайки две тъжни маски,

криещи влагата ни на плача,

който и сърцата силно хвана,

искайки да угаси лъча

и така да ни направи рана.

-Взаимността ни е отбрана,

не допускаща любовна рана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • И в този има две точки.
  • Такива са ми по вкуса, без точки! Понякога съжалявам, като видя точки - но всеки стих си има край
  • Привет , Анета!
  • Здравей, Борислава! Добре дошла!
    Видях два твои текста. Приятно съм изненадан ат увереността на перото ти.
    Поздрав!
  • В житейската ти обиколка,
    водена от любов, споделена
    няма да възникне нивга болка,
    за да я направи примирена,
    но това направо е изкуство,
    искащо промени в обществото,
    за да може и нормално чувство
    да гради на всеки естеството.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...