2.02.2007 г., 12:51

Когато болката се появи

934 0 9

 

 

Когато болката се появи,

сочеща началото на края

и свойта воля смело предяви

срещу реещата се омая,

в ситуацията наивна

се явиха най-различни краски,

но оставаше си тя противна,

обрисувайки две тъжни маски,

криещи влагата ни на плача,

който и сърцата силно хвана,

искайки да угаси лъча

и така да ни направи рана.

-Взаимността ни е отбрана,

не допускаща любовна рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И в този има две точки.
  • Такива са ми по вкуса, без точки! Понякога съжалявам, като видя точки - но всеки стих си има край
  • Привет , Анета!
  • Здравей, Борислава! Добре дошла!
    Видях два твои текста. Приятно съм изненадан ат увереността на перото ти.
    Поздрав!
  • В житейската ти обиколка,
    водена от любов, споделена
    няма да възникне нивга болка,
    за да я направи примирена,
    но това направо е изкуство,
    искащо промени в обществото,
    за да може и нормално чувство
    да гради на всеки естеството.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...