MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
2 февр. 2007 г., 12:51

Когато болката се появи 

  Поэзия
730 0 9

 

 

Когато болката се появи,

сочеща началото на края

и свойта воля смело предяви

срещу реещата се омая,

в ситуацията наивна

се явиха най-различни краски,

но оставаше си тя противна,

обрисувайки две тъжни маски,

криещи влагата ни на плача,

който и сърцата силно хвана,

искайки да угаси лъча

и така да ни направи рана.

-Взаимността ни е отбрана,

не допускаща любовна рана.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И в този има две точки.
  • Такива са ми по вкуса, без точки! Понякога съжалявам, като видя точки - но всеки стих си има край
  • Привет , Анета!
  • Здравей, Борислава! Добре дошла!
    Видях два твои текста. Приятно съм изненадан ат увереността на перото ти.
    Поздрав!
  • В житейската ти обиколка,
    водена от любов, споделена
    няма да възникне нивга болка,
    за да я направи примирена,
    но това направо е изкуство,
    искащо промени в обществото,
    за да може и нормално чувство
    да гради на всеки естеството.
  • Здравей, Славке! Радвам се, че харесваш философска поезия, а моята разкрива логиката на човешкото преживяване.
    Поздрави и да не забравиш да дойдеш пак!
  • Прекрасно е.
    Хубаво е, когато взаимността е отбрана срещу болката.
  • Когато болката се появи
    и огъня угасва в жарава,
    а тя стои и тихичко мълви,
    как от тук нататък е забрава...
    Мигът в часове полита,
    смисълът изчезва в безкрая,
    думи болката извикват,
    поставят те началото на края...

    Много,много усмивки от мен...живота има и красива страна,честичко обаче ние забравяме тъмната!
    Браво,Валери!
  • Много философски ми подейства стихът ти Валери, а това определено ми харесва!
    Страхотен е! Поздрав и
Предложения
: ??:??