18 oct 2020, 13:06

Когато бях нормална

  Poesía
635 4 14

Когато бях нормална

препивах често с водка

и после се отбивах

с несигурна походка

във някое казино-

играех на рулетка

и с много бяло вино

пилях безброй салфетки..

И често се събуждах

до мен със непознати.

(понеже бях нормална)

вечерях със цигари.

Но вечните купони

и многото ракии

докараха проблеми

със моите комшии.

И взех да се замислям

да спра да се напивам.

Любимото казино

започнах да презирам.

И след една година

на книги и диети

започнах да си мисля

за хиляди проблеми.

И взех да полудявам

посегнах към лекарства

без Валиум не лягам

и пазя се от всяка

така опасна болест

от страх ми се повдига-

броя си пулса нощем

и колко пъти мигам.

Отидох да обсъдя

това със психиатър

той каза, че съм луда

изписа ми лекарства.

Но не , не ми минава..

Сега съм във Курило

и затова ти казвам,

наблягай на текила

и млади руси дами.

със екзотична жилка,

и утре като станеш-

вземи една бутилка

със отлежало уиски-

започвай отначало

недей да се замисляш-

Нормално е.

Нормално!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Била ли си? Колко отдавна е било...
    П.П.. ХаресА ми...
  • Благодаря, Теди. Отваряй, знаеш ли колко сме много, целият сайт ще дойде 😁
    Райне, 1238 пъти мигнах тази нощ,. Ти? 😁😁😁
    Добро утро 🤗
  • "броя си пулса нощем

    и колко пъти мигам."

    Уникална си
  • Абе, Дени, чудя се вече дали да не взема Курило на франчайз, че то гледам голям интерес има. С Юри ще бъдете ВИП. Застреля ме с този стих, още се смея! Благодаря ти, че така започвам седмицата❣😂🌞
  • А, Скитница, добре дошла в Курило 😁

Луд съм - 2 (терапия) 🇧🇬

Когато бях... в Курило -
на риба край реката,
беседвах - много мило
с известен психиатър.
Разпитвах го учтиво - ...
740 5 23

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...