18.10.2020 г., 13:06

Когато бях нормална

637 4 14

Когато бях нормална

препивах често с водка

и после се отбивах

с несигурна походка

във някое казино-

играех на рулетка

и с много бяло вино

пилях безброй салфетки..

И често се събуждах

до мен със непознати.

(понеже бях нормална)

вечерях със цигари.

Но вечните купони

и многото ракии

докараха проблеми

със моите комшии.

И взех да се замислям

да спра да се напивам.

Любимото казино

започнах да презирам.

И след една година

на книги и диети

започнах да си мисля

за хиляди проблеми.

И взех да полудявам

посегнах към лекарства

без Валиум не лягам

и пазя се от всяка

така опасна болест

от страх ми се повдига-

броя си пулса нощем

и колко пъти мигам.

Отидох да обсъдя

това със психиатър

той каза, че съм луда

изписа ми лекарства.

Но не , не ми минава..

Сега съм във Курило

и затова ти казвам,

наблягай на текила

и млади руси дами.

със екзотична жилка,

и утре като станеш-

вземи една бутилка

със отлежало уиски-

започвай отначало

недей да се замисляш-

Нормално е.

Нормално!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Била ли си? Колко отдавна е било...
    П.П.. ХаресА ми...
  • Благодаря, Теди. Отваряй, знаеш ли колко сме много, целият сайт ще дойде 😁
    Райне, 1238 пъти мигнах тази нощ,. Ти? 😁😁😁
    Добро утро 🤗
  • "броя си пулса нощем

    и колко пъти мигам."

    Уникална си
  • Абе, Дени, чудя се вече дали да не взема Курило на франчайз, че то гледам голям интерес има. С Юри ще бъдете ВИП. Застреля ме с този стих, още се смея! Благодаря ти, че така започвам седмицата❣😂🌞
  • А, Скитница, добре дошла в Курило 😁

Луд съм - 2 (терапия)

Когато бях... в Курило -
на риба край реката,
беседвах - много мило
с известен психиатър.
Разпитвах го учтиво - ...
741 5 23

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...