Когато бях в Иран
413
0
0
Когато бях в Иран
Когато някога бях във Иран,
аз наш'те песни заобичах.
Притиснат в самота от чужд капан
с народни песни го разсичах.
О, аз ги слушах през сълзи!
И те ми пълнеха душата.
Тъгата по гърба щом запълзи,
и почнех до кълна Съдбата!
Аз българското бях качил на трон,
и песните ни поднебесни,
понякога за мен те бяха стон,
че дните ми не бяха лесни!
Понасях вече голия „балкан”,
и тяхното жестоко лято,
а и капризите на Техеран
и всичко в него непознато!
Аз не разбирах тяхния език.
Измъчваше ме Самотата!
Бях в ролята на мъченик,
тешах си с песните душата!
03.11.2014г. София
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
