15.06.2017 г., 12:42

Когато бях в Иран

414 0 0

Когато бях в Иран

 

Когато някога бях във Иран,

аз наш'те песни заобичах.

Притиснат в самота от чужд капан

с народни песни го разсичах.

 

О, аз ги слушах през сълзи!

И те ми пълнеха душата.

Тъгата по гърба щом запълзи,

и почнех до кълна Съдбата!

 

Аз българското бях качил на трон,

и песните ни поднебесни,

понякога за мен те бяха стон,

че дните ми не бяха лесни!

 

Понасях вече голия „балкан”,

и тяхното жестоко лято,

а и капризите на Техеран

и всичко в него непознато!

 

Аз не разбирах тяхния език.

Измъчваше ме Самотата!

Бях в ролята на мъченик,

тешах си с песните душата!

 

03.11.2014г. София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...