Когато бях в Иран

Когато някога бях във Иран,

аз наш'те песни заобичах.

Притиснат в самота от чужд капан

с народни песни го разсичах.

О, аз ги слушах през сълзи!

И те ми пълнеха душата.

Тъгата по гърба щом запълзи,

и почнех до кълна Съдбата!

Аз българското бях качил на трон,

и песните ни поднебесни,

понякога за мен те бяха стон,

че дните ми не бяха лесни!

Понасях вече голия „балкан”,

и тяхното жестоко лято,

а и капризите на Техеран

и всичко в него непознато!

Аз не разбирах тяхния език.

Измъчваше ме Самотата!

Бях в ролята на мъченик,

тешах си с песните душата!

03.11.2014г. София