Когато бях в Иран
Когато някога бях във Иран,
аз наш'те песни заобичах.
Притиснат в самота от чужд капан
с народни песни го разсичах.
О, аз ги слушах през сълзи!
И те ми пълнеха душата.
Тъгата по гърба щом запълзи,
и почнех до кълна Съдбата!
Аз българското бях качил на трон,
и песните ни поднебесни,
понякога за мен те бяха стон, ...