Когато дойдат тежки дни

Когато дойдат тежки дни,
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.

Пътеките сами мълчат,
звездите плачат над земята,
но в болката расте душа —
като цвете след дъжда.

И в сянката на този свят,
в най-тихия и тъжен час,
ще нося огъня си свят —
ще бъда жив дори във мрак.

В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.

Имало е толкова много, за да кажем,
всеки миг, всяка болка, всичко.
В сърцето ми тежи, безкрайно,
сбогом, но няма край на любовта.